НАГЛЀЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; наглèдам се, -аш се, св., непрех. Гледам дълго, до насита или втръсване, пресищане. Народът отиваше на война. Отиваше както винаги — със сълзи, със смях, с цветя. И с една надежда, стаена в мислите, в очите, нагледали се на кръв и на войни: „Дано тази е последната“. Ем. Манов, ДСР, 6. — Не ща грозна [жена]! — противеше се Цветан. — Нагледал съм се на грозотия! В. Пламенов, ПА, 31. // След отриц. н е или гл. с отриц. Насищам се да гледам. Хубостта на Цветана нямаше изказ. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш да се не нагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Още същия ден се качихме на влака. Марин не се откъсваше от прозореца — просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове. М. Марчевски, ТС, 11. Моите очи се не наглеждат, / моите уши се не наслушват. Ел. Багряна, ВС, 33.